Холецистектомията е хирургична процедура свързана с отстраняване на жлъчния мехур, а под лапароскопска холецистектомия разбираме минимално-инвазивен, или наричан още „безкръвен”, метод за премахване на жлъчния мехур. При този метод се правят три до четири малки разрези (0.5 - 1 см) на коремната стена, през които се вкарват специални хирургични инструменти, като оперативното поле се наблюдава чрез видеокамера, а образът се изпраща на монитор.
Лапароскопската холецистектомия е осъществена за първи път през м.март 1987 г. в Лион /Франция/ от Phillipe Mouret и бързо придобива голяма популярност. В САЩ през периода 1990-91 г. се въвеждат програми за обучение по лапароскопска хирургия и за кратък период са обучени 25000 общи хирурзи. В България методът е въведен през 1992г. от проф. д-р Т. Пожарлиев. През следващата 1993 г. лапароскопската холецистектомия се въвежда в някои Университетски клиники в страната в това число и в Университетска
болница - Стара Загора от доц. д-р А. Попхаритов. През последните години лапароскопската („безкръвна”) техника намира все по-голяма популярност и сe превръща в „златен стандарт” при хирургичното лечение на заболяванията на жлъчния мехур.
Преимуществата на лапароскопската холецистектомия се дължът на мнималната оперативна травма, която води до кратък възстановителен период /болничен престой 24 – 48 часа/, значително по-слаба следоперативна болка, оскъден козметичен оперативен белег, и най-важното – бързо възстановяване на трудовата активност – 10 – 15 дни.
Показания за лапароскопска холецистектомия са налице при всички
страдащи от:
- Жлъчно-каменна болест (камъни в жлъчния мехур);
- Остро или хронично възпаление на жлъчния мехур (остър или хроничен холецистит)
В тази връзка, трябва да споменем кои са противопоказанията за извършването на лапароскопия, а именно:
- Перфорация на мехура при остро възпаление и разпространение на възпалението в цялата коремна кухина;
- Рак на жлъчния мехур;
- Сърдечна недостатъчност ІІІ - ІV ФК.;
- ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест);
- Напреднала бременност;
- При пациенти с болестно затлъстяване ІІІ - ІV степен
В крайна сметка обаче хирургът е този, който преценява доколко дадената интервенция е подходяща за всеки пациент
индивидуално.
Необходимо е да отбележа, че по време на лапароскопската операция във всеки един момент може да се премине към конвенционална /отворена/ оперативна интервенция. В този случай се говори за преминаване към „конверсия”. Причините,
които водят до конверсия са настъпили усложнения по време на операцията, които не могат да се преодолеят по лапароскопски път или тежки възпалителни промени в жлъчния мехур и неясни структури в оперативното поле. В тези случаи продължаването на операцията по лапароскопски път може да застраши сигурността на пациента. Процентът на конверсия зависи предимно от състоянието на жлъчния мехур, усложненията които са настъпили вследствие на жлъчно-каменната болест както и от опита на хирурга в лапароскопската хирургия.
Лапароскопската холецистектомия е осъществена за първи път през м.март 1987 г. в Лион /Франция/ от Phillipe Mouret и бързо придобива голяма популярност. В САЩ през периода 1990-91 г. се въвеждат програми за обучение по лапароскопска хирургия и за кратък период са обучени 25000 общи хирурзи. В България методът е въведен през 1992г. от проф. д-р Т. Пожарлиев. През следващата 1993 г. лапароскопската холецистектомия се въвежда в някои Университетски клиники в страната в това число и в Университетска
болница - Стара Загора от доц. д-р А. Попхаритов. През последните години лапароскопската („безкръвна”) техника намира все по-голяма популярност и сe превръща в „златен стандарт” при хирургичното лечение на заболяванията на жлъчния мехур.
Преимуществата на лапароскопската холецистектомия се дължът на мнималната оперативна травма, която води до кратък възстановителен период /болничен престой 24 – 48 часа/, значително по-слаба следоперативна болка, оскъден козметичен оперативен белег, и най-важното – бързо възстановяване на трудовата активност – 10 – 15 дни.
Показания за лапароскопска холецистектомия са налице при всички
страдащи от:
- Жлъчно-каменна болест (камъни в жлъчния мехур);
- Остро или хронично възпаление на жлъчния мехур (остър или хроничен холецистит)
В тази връзка, трябва да споменем кои са противопоказанията за извършването на лапароскопия, а именно:
- Перфорация на мехура при остро възпаление и разпространение на възпалението в цялата коремна кухина;
- Рак на жлъчния мехур;
- Сърдечна недостатъчност ІІІ - ІV ФК.;
- ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест);
- Напреднала бременност;
- При пациенти с болестно затлъстяване ІІІ - ІV степен
В крайна сметка обаче хирургът е този, който преценява доколко дадената интервенция е подходяща за всеки пациент
индивидуално.
Необходимо е да отбележа, че по време на лапароскопската операция във всеки един момент може да се премине към конвенционална /отворена/ оперативна интервенция. В този случай се говори за преминаване към „конверсия”. Причините,
които водят до конверсия са настъпили усложнения по време на операцията, които не могат да се преодолеят по лапароскопски път или тежки възпалителни промени в жлъчния мехур и неясни структури в оперативното поле. В тези случаи продължаването на операцията по лапароскопски път може да застраши сигурността на пациента. Процентът на конверсия зависи предимно от състоянието на жлъчния мехур, усложненията които са настъпили вследствие на жлъчно-каменната болест както и от опита на хирурга в лапароскопската хирургия.