Какво представлява ракът на дебелото
черво? Ракът (карциномът) на дебелото черво е най-честия тумор на органите на храносмилателния тракт. Представлява втория по честота карцином при мъжа (след белодробния и простатния ) и третия при жената (след карцинома на млечната жлеза и гениталиите). Заболеваемостта е почти еднаква при мъжете и жените. Честотата му в последните години непрекъснато нараства. Развива се от клетките на дебелочревната лигавица и прогресира сравнително бавно. Даваметастази най-често първо в лимфните възли на червото в близост до тумора. При напредване на заболяването се развиват и чернодробни метастази или такива в белите дробове. Причините за възникване са: 1. Фактори на заобикалящата среда: емигранти от области с нисък риск приемат високия риск, характерен за страната, в която емигрират. Това е доказателство за значението на околната среда. 2. Хранене: храни богати на мазнини и холестерол, увеличават риска от заболяване. Обратно, зърнени храни и зеленчуци се считат за протектори срещу развитието на Са. Протективна роля се предписва на калциевите соли. 3. Възпалителни заболявания: болни с улцерозен колит, болест на Крон имат по-висок риск за развитие на Са. Рискът през първото десетилетие е 3%, а през второто нараства на 20%. 4. Наследствени полипозни синдроми: - синдром на Линч /наследствен неполипозен Са на колона, - Наследствена аденоматозна полипоза / APC gene mutations; - Синдром на Gardner/съчетание на чревна полипоза, кожни и подкожни лезии/фиброми,остеоми по лицето, епидермоидни кисти. - Синдром на Turcot; - Синдром на Peutz-Jeghers; /типично хамартомно забол. Нарушения в LKB1/STK ген. - Ювенилни полипи; - Болест на Cowden /синдром на мултиплени хамартоми описан 1963г; - Аденоматозни полипи; - Ракова анамнеза Какви са симптомите на рака на дебелото черво? Клиничните прояви са твърде разнообразни, непостоянни и нехарактерни, поради: - различното разположение на процеса по хода на червото; - различните анатомо-физиологични особености на отделните сегменти; Ранните симптоми могат да се групират в т.нар синдром на малките признаци проявяващ се с банални стомашно-чревни страдания – оригвания, тежест след нахранване, постепенно намаляване на апетита, подуване на корема, куркания, гадене, необосновано повръщане, отпадналост, обща слабост, бледост, лош дъх, Симптоматиката на рака се изразява чрез: - Болка – с непостоянен харктер; - Наличие на окултни до манифестни кръвоизливи в изпражненията; - Наличие на слуз в изпражненията; - Промяна в навика за дефекацията; - Наличие на туморна формация; - Немотивирано отслабване, загуба на тегло; - Прояви на остър апендицит; - Желязо-дефицитна анемия /много често болните се хоспитализират или лекуват за анемия/; - Асоциация с ингвинална херния /при възрастни/; Как се поставя диагнозата? С най-висока диагностична достоверност е ендоскопското изследване с биопсия – представлява оглед на червото с гъвкав апарат - фиброколоноскоп и вземане на проби от тумора, които се изследват под микроскоп. Иригоскопията е друг, макар и с по-ниска достоверност метод за изследване на дебелото черво. В този случай рентгенологът проследява пасажа на бариевата суспенсия въведена чрез клизма и търси прекъсвания, дефекти, девиации. Задължително е при доказване на дебелочревен тумор да се изследват и черният дроб и белите дробове за метастази. Как се лекува ракът на дебелото черво? Лечението е оперативно. Премахва се частта от дебелото черво, в която е разположен туморът и задължително се премахват лимфните възли в тази зона. В зависимост от това къде е разположен и колко е голям туморът операцията може да се извърши по класичесия начин – с разрези или по ендоскопски път. По резултатите от хистологичното изследване на отстра-нените тъкани се преценя дали е необходима химиотерапия след операцията или не. В някои случаи химио- и/или лъчетерапията може да предхожда оперативното лечение. Екип от опитен хирург и химиотерапевт е задължителният минимум от специалисти, които трябва да преценят как точно да протече лечението на всеки пациент. При рак на ректума (правото черво) в екипа би трябвало да се включи и лъчетерапевт Каква е преживяемостта? Пет годишнатa преживяемост се подобри значително през последните години. Това се дължи на разширените хирургични интервенции, модерната анестезиологична техника, подобрените палиатвни грижи. Пет годишна преживяемост при: -ранен стадий – 90%; -след разпространение в съседни органи и л.в. – 64% -далечно разпространение – 8% |