Какво представлява ракът на дебелото
черво?
 Ракът (карциномът) на дебелото черво е най-честия тумор на органите на храносмилателния тракт. Представлява втория по честота карцином при мъжа (след белодробния и простатния ) и третия при жената (след карцинома на млечната жлеза и гениталиите). Заболеваемостта е почти еднаква при мъжете и жените. Честотата му в последните години непрекъснато нараства. Развива се от клетките на дебелочревната лигавица и прогресира сравнително бавно. Даваметастази най-често първо в лимфните възли на червото в близост до тумора. При напредване на заболяването се развиват и чернодробни метастази или такива в белите дробове.
 Причините за възникване са:
1. Фактори на заобикалящата среда: емигранти от области с нисък риск приемат високия риск, характерен за страната, в която емигрират. Това е доказателство за значението на околната среда.
 2. Хранене: храни богати на мазнини и холестерол, увеличават риска от заболяване. Обратно, зърнени храни и зеленчуци се считат за протектори срещу развитието на Са. Протективна роля се предписва на калциевите соли.
3. Възпалителни заболявания: болни с улцерозен колит, болест на Крон имат по-висок риск за развитие на Са.  Рискът през първото десетилетие е 3%, а през второто нараства на 20%.
4. Наследствени полипозни синдроми:
    -    синдром на Линч /наследствен неполипозен Са на
колона,
    -    Наследствена аденоматозна полипоза / APC gene mutations;
    -    Синдром на Gardner/съчетание на чревна полипоза, кожни и подкожни лезии/фиброми,остеоми по лицето, епидермоидни кисти. 
     -    Синдром на Turcot;
      -    Синдром на Peutz-Jeghers; /типично хамартомно забол. Нарушения в LKB1/STK ген. 
    -    Ювенилни полипи;
    -    Болест на Cowden /синдром на мултиплени хамартоми описан 1963г;
    -    Аденоматозни полипи;
    -    Ракова анамнеза

 Какви са симптомите на рака на дебелото
черво?

 Клиничните прояви са твърде разнообразни, непостоянни и
нехарактерни, поради:
 - различното разположение на процеса по хода на
червото;     
- различните анатомо-физиологични особености на отделните
сегменти;


Ранните симптоми могат да се групират в т.нар синдром на малките признаци проявяващ се с банални стомашно-чревни страдания – оригвания, тежест след нахранване, постепенно намаляване на апетита, подуване на корема, куркания, гадене,
необосновано повръщане,  отпадналост, обща слабост, бледост, лош дъх, 
Симптоматиката на рака се изразява чрез:
- Болка – с непостоянен харктер;
- Наличие на окултни до манифестни кръвоизливи в
изпражненията;
- Наличие на слуз в изпражненията;
- Промяна в навика за дефекацията;
- Наличие на туморна формация;
- Немотивирано отслабване, загуба на тегло;
- Прояви на остър апендицит;
- Желязо-дефицитна анемия /много често болните се хоспитализират или лекуват за анемия/;
- Асоциация с ингвинална херния /при възрастни/;

 Как се поставя диагнозата?

 С най-висока диагностична достоверност е ендоскопското
  изследване с биопсия – представлява оглед на червото с гъвкав апарат - фиброколоноскоп и вземане на проби от тумора, които се изследват под микроскоп.
Иригоскопията е друг, макар и с по-ниска достоверност метод за изследване на дебелото черво. В този случай рентгенологът проследява пасажа на бариевата суспенсия въведена чрез клизма и търси прекъсвания, дефекти, девиации. Задължително е при доказване на дебелочревен тумор да се изследват и черният дроб и белите дробове за метастази.

 Как се лекува ракът на дебелото черво?

 Лечението е оперативно. Премахва се частта от дебелото черво, в която е разположен туморът и задължително се премахват лимфните възли в тази зона. В зависимост от това къде е разположен и колко е голям туморът операцията може да се извърши по класичесия начин – с разрези или по ендоскопски път. По резултатите от хистологичното изследване на отстра-нените тъкани се преценя дали е необходима химиотерапия след операцията или не. В някои случаи химио- и/или лъчетерапията може да предхожда оперативното лечение. Екип от опитен хирург и химиотерапевт е задължителният минимум от специалисти, които трябва да преценят как точно да протече лечението на всеки пациент. При рак на ректума (правото черво) в екипа би трябвало да се включи и лъчетерапевт

Каква е преживяемостта?

 Пет годишнатa преживяемост се подобри значително през последните години. Това се дължи на разширените хирургични интервенции, модерната анестезиологична техника, подобрените палиатвни грижи. 
Пет годишна преживяемост при:  
-ранен стадий – 90%;
 -след разпространение в съседни органи и л.в. –
64%     
-далечно разпространение – 8%